В началото бе Тура

Обиколката на Франция е една от най-престижните колоездачни обиколки в света, заедно с тези на Италия и Испания. Тя е най-старата от тях стартирала през 1903 г.

Историята ѝ започва от един шпионски скандал в края на XIX в. свързан с войника Алфред Драйфус, който бил обвинен в продажба на секретна информация на Германия.

Първият френски спортен ежедневник “Льо Вело”, който продавал по 80 000 броя дневно, защитавал тезата за невинността на Драйфус. Някои от най-големите рекламодатели на изданието, особено Алберт де Дион, собственик на автомобилната компания Де Дион-Бутон, вярвали във вината на войника.

Това довело до някои остри словесни схватки между главния редактор на “Льо Вело” Пиер Жифар и рекламодателите. Вследствие на това бизнесмените се оттеглили и създали свой вестник “Л`Ауто”. Новото издание искало да засенчи пробега Париж-Бреск, който бил организиран от Жифар.

Идеята за Тур дьо Франс дошла на основния журналист, пишещ за колоездене в “Л`Ауто” – 26-годишният Жео Льофевър. По време на обяд на 20 ноември 1902 г. той обсъдил идеята си с главния редактор Анри Десперанж. На 19 януари 1903 г. “Л`Ауто” обявява създаването на Тур дьо Франс.

Планът, за провеждането на Първата колоездачна обиколка на Франция, е да се проведат 5 етапа. От 31 май до 5 юли, като стартът да е в Париж, а останалите градове през които ще премине, преди отново да се достигне столицата, да са Лион, Марсилия, Бордо и Нант. В последствие е добавен и Тулуза, за да се избегнат прекалено дългите етапи от Средиземно море до Атлантическия океан. Това е наложително, тъй като заради дължината на трасето се налага да се кара и през нощта, като преходите продължават чак до следобеда на следващия ден. След това се прави почивен ден, преди колоездачите да потеглят отново. Това се оказва прекалено разходоемко и много трудно за състезателите, като само 15 от тях завършват първия Тур дьо Франс. Общата дължина на Първия Тур е 2428 км.

Анри Десгранж, първият организатор на Обиколката на Франция, е леко разколебан дали неговият проект ще се окаже успешен, но в крайна сметка решава да продължи и за да увеличи интереса, намалява таксата за участие от 20 на 10 франка, а също така включва и дневно заплащане за тези, които за успели да поддържат средна скорост поне 20 км/ч по време на етапите, което се равнява на дневната заплата на един работник във фабрика. Десгранж също така определя награден фонд от 20 000 франка, а за крайния победител 3 000 франка. Така наградният фонд се превръща в едно впечатляващо за времето си предизвикателство, тъй като той се равнява на около 6 годишни заплати на един работник във фабрика. Това привлича 144 участници, от които 133 са французи, 4 са белгийци, 4 шведи, 2 германци и 1 италианец. От които първият етап завършват само 37 колоездачи, а цялата Обиколка само 21 колоездачи Победител става Морис Гарин (на снимката), който печели първият и последните 2 етапа, като средната му скорост е 25.68 км/ч. Последният колоездач, Милочо, завършва на 60 часа, 57 минути и 30 секунди след него.

Деница Дянкова
Повече в Съвети
30 причини да караме велосипед – част 3

Независимо дали става дума за подобряване на формата Ви, здравето или баланса по банковата Ви сметка, или като екологичен избор,...

Затвори