В Дубай с колело

Едно от изтезанията, които комунистите използвали като дошли на власт, било да карат учените, пратени по лагерите да пренасят по цял ден една и съща купчина камъни от единия край на двора до другия и след това обратно. Нищо друго не можело да сломи духа им така, както това да ги превърнат в съвремениците на Сизиф. Много от тях полудявали от безсмисления труд, на който били подложени и губели най-ценното, което имали – разсъдъка си.

Подобна е ситуацията в една от най-лъскавите дестинации в света.  Тунинговата кифла с подути от силикон устни трудно би се замислила колко голям ресурс е нужен, за да се поддържа блясъка на едно позлатено градче, построено насред пустинята, така че няма опасност да загуби много след почивка в Дубай. Но армията от десетки хиляди филипинци, индийци и пакистанци, наети да измитат пясъка, който след няколко часа е на същото място, ежедневно правят точно това. На пръв поглед не можеш да го видиш, но той е във въздуха, заедно с целия смог от супермощните автомобили, движещи се по широките, но почти винаги задръстени пътища. Кварталните улички са с по две платна в посока, селските пътища – с по 3-4, градските и междуградски – с по 5-6-7. Макар и с Ferrari, Lamborgini, Lincoln Navigator, Porsche 911, никой не ти гарантира, че ще стигнеш по-бързо от другите. Евтините, стари и малолитражни коли не са предпочитани по тези географски ширини. Нямам идея защо. Но заради смесицата от автомобилни изпарения и пустинен пясък трудно ще видите дори високи небостъргачи на няколкостотин метра от вас, а цветът на небето трудно може да бъде определен. При всички случаи не е син. По-скоро сиво-блудкаво-шльокав, ако има такъв.

За мен беше интересно предизвикателство да се кача на колело и да се опитам да покарам точно на това красиво, но с луди пътища място. Другото, с което ми предстоеше да се сблъскам бяха температурите.

Жегата е подтискаща и не е за всеки. Дори да не е лято в 7:00ч. сутринта температурата може да надскочи 40 градуса, а преди обяд вече да е над 50 градуса. Докато бях там майското слънце ежедневно караше термометъра, отчитащ само до 50 градуса да показва MAX и да отказва да работи докато не захладнее. През нощта може да не падне под 35. Затова местните са климатизирали всичко, което могат – магазини, спирки, съблекални на басейните и спортните съоръжения и всичко останало, така че почти да не се налага да усещаш топлината. Но това може да унищожи и най-здравия имунитет, особено ако ти се налага да влизаш и излизаш от помещения с температура между 15 и 20 градуса (колкото по-ниска температура се постига, толкова по-елитно е за местните… ?!?!?). Веднъж влязох в една автобусна спирка, в която температурата беше под 10 градуса. Беше убийствено! За мен лично повече от това да въртя педали под палещите лъчи на слънцето.

Цялата тази надпревара с природата на човека да я подчини и пребори жегата всъщност акумулира още по-висока температура в дългосрочен план.

Един ден се получи така, че карах колело навътре в пустинята до 14ч. без капка вода в бидончетата. Дехидратирах се до такава степен, че два дни след това се наливах с всякакви възможни течности, за да възстановя баланса.

Докато обикалях града с колело първият ден, реших да видя водопадите в най-големия в света Dubai Mall. Оставих го за малко на улицата, качих се до ескалаторите, водещи към мола в един климатизиран тунел и се започна едно пътуване… На втория километър се отказах, защото бях подписал декларация, че ще платя 8000 лв. за велосипеда ако му се случи нещо. Беше проста карбонка с монтаж Tiagra, но цените на колелата там са по 2-3 пъти по-високи, отколкото в Европа. Взех го малко след пристигането ми от един луксозен магазин за велосипеди. За щастие следващите два дни – петък и събота бяха почивни, така че с един наем имах на разположение велосипед за три дни. Благодарих на консултанта и се качих на колелото, а той със странен поглед ме попита къде съм паркирал. Обясних му, че ще се прибера на ход до квартала в пустинята, без дори да му казвам, че преди това възнамерявам да обиколя града. Тогава все още нямах представа, че пътищата им са по-опасни дори от румънските. Последваха 15-минутни увещавания и обяснения какъв риск поемам. В един момент предложи сам да ме закара докъдето му кажа. Накрая като видя, че няма смисъл просто влезе в магазина и се върна с една каска, и ме отпрати с песимистичен поглед. Магазинът наистина беше в нищото и за да стигна докъдето и да било се налагаше да потегля по булевард с 5-6 платна в едната посока. По-късно щях да разбера, че един от най-известните колоездачи в Дубай е издъхнал, блъснат същия ден.. Като се возих с автомобил през следващите дни разбрах колко опасно е да се кара колело по повечето  пътища. Това не означава, че колоездачите няма къде да упражняват любимия си спорт.

Велоалеи в Дубай почти няма. Има такива само на определени места, за да се ползват за разпускане или спорт. Велосипедът изобщо не се разглежда като вид транспорт по тези места. И логично – метеорологичните условия не го позволяват. Но има изградени много съоръжения за тренировки – няколко за шосейно колоездене и  байк парк с няколко трасета извън града. Степените им на трудност са означени с различни цветове. Черното е само за професионалисти. Всяка сутрин между 6 и 9ч. автомобилната писта Dubai AutoDrome може да се ползва само за колоездене, а пистата на Formula 1 – Yas Marina Circuit е отворена за тази цел два дни седмично.

Най-приятно ме изненада красивата и широка велоалея, криволичеща покрай брега. До нея имаше мека цветна пътека за тичане, а наоколо други спортни съоръжения. Хората са помислили за всичко. Наслаждавах се на танца на многобройните и разноцветни хвърчила на кайтовете до плажа Джумейра и продължих да обикалям целия град, за да разгледам красивите небостъргачи, пеещи фонтани, супер луксозните автомобили по пътищата и като цяло да усетя духа на този приказен град, роден от нищото.

Близо до центъра на града е построена велописта, която представлява доста широк асфалтиран път с дължина около 10км, изграден в кръг и с паркинг за автомобили. Стотици колоездачи рано сутрин отиват да карат там, а през почивните дни са още повече. Аз се включих в петък, първия ден от уикенда, заедно с групата Dubai roadsters – около 200 колоездача със супер яки колела и екипировка. Зад толкова голяма група дори с висока скорост ти се налага повече да ползваш спирачките, отколкото педалите. На третата обиколка ме помолиха да напусна, защото карам без каска, която бях преотстъпил на Пешо, затова дадох газ да карам пред пелотона.

На следващата сутрин се запознах с мултикултурната група на компания DOKA – събрани от цял свят. Европейците бяха много сериозни колоездачи. Дори 60-годишният австриец караше като състезател. Филипинците бяха доста интересна група – всички дребнички, облечени с по-скъпи екипи от участниците в Tour de France, а колела като техните не съм виждал в България. Всичко това, плюс максималните усилия, макар и зад групата – само и само, за да впечатлят шефовете си.

На този фон за цялата група съм изглеждал доста абсурдно – облечен като тръгнал до магазина с баскетболните маратонки, без каска и т.н. Скептичността им приключи, когато с германския им шеф поведохме редиците. Той е легенда в града. Направихме няколко обиколки, докато един по един не окапаха всички и останахме сами.

За мое учудване след карането ми споделиха, че в пустинята Al Qudra има още по-хубав и голям велопарк, към който потеглихме. Нямах търпение да го пробвам. Общата му дължина e 100км, а в началната точка също има голям паркинг със съблекални, душове, изстудяващи машини за минерална вода на разположение на всеки да утоли жаждата и да си напълни бидончетата. Жалко, че я видях чак накрая, когато бях карал няколко часа в парещата жега. Кожата ми беше изгоряла и станала на балончета, които можеш да спукаш.

Цялото това преживяване ми довя може би за пръв път голяма липса на дома – това да мога да изляза да карам колело, по което време ми хрумне, независимо от сезона, да мога да въртя педалите по всяко време на денонощието или пък цяло денонощие.

Условията за спорт в Дубай са прекрасни, но с ограничения. Нямах търпение да се прибера и да изкатеря някой връх, да видя зеленина или просто някое хълмче, все пак по-високо от дюна.

Не остана време да покарам в другите обособени за колоездене места в Дубай – Al Whatba Cycle Park, Mushrif Park Dubai, Jebel Hafeet, байкърския им парк – Hatta Trails и най-вече по Yas Marina Circuit и Dubai AutoDrome. Може би някой от вас ще има този шанс. 🙂

Видео-обиколка из Дубай

Снимки от трасето Al Qudra

 

Вижте и нашият разказ за колоезденето в Токио: Да изживееш Токио на колело – мисията невъзможнa или удобство?

Цветан Близнаков

Цецо е един от най-запалените шосейни колоездачи. Той използва всяка свободна минута, за да кара из пътищата на България, а през уикенда рядко ще го откриете в София. Голямата му страст са бреветите, като още в първата си година мина всички бреветни дистанции от 200 до 1200 км, а през 2015 изпълни една своя голяма мечта. Той участва в най-популярния бревет в света – Париж-Брест-Париж и в рамките на по-малко от 80 часа измина внушителните 1230 км. Цецо пише статии, с които има една-единствена цел – да запали колкото се може повече хора да карат колело и да осъзнаят, че всеки може да стигне до неговите постижения, нужни са само желание и любов към спорта.

Повече в Съвети
30 причини да караме велосипед – част 3

Независимо дали става дума за подобряване на формата Ви, здравето или баланса по банковата Ви сметка, или като екологичен избор,...

Затвори