През погледа на Velocafe.bg: Enduro Warriors Challenge vol.3

През миналия уикенд във Велико Търново се проведе третото издание на Enduro Warriors Challenge. Представяме ви погледа към състезанието на новото попълнение в нашия екип Ивайло Милев. Иво е 25-годишен, кара активно по даунхил състезанията у нас от 2008 година насам. Освен това има опит в създаването на видео клипове, в което тепърва ще се убеждавате 🙂 Ето и неговият разказ за случилото се на Enduro Warriors Challenge vol.3:

1

Автор: Ивайло Милев

През последните години се появи нова дисциплина в планинското колоездене, а именно Ендурото. Една смесица между даунхил (спускане) и въртене, което не бих нарекъл чак крос-кънтри. Състезанието се провежда на етапи като класирането е спрямо общото време от всички етапи, а самите те представляват нещо като леко трасе за спускане с въртене тук и там. Голямата разлика обаче идва от това, че не винаги имаш време да научиш всички трасета наизуст, както при състезание по спускане. В ендурото способността да импровизираш играе голяма роля и е напълно възможно да караш дадено трасе за пръв път на самото състезание. Друга основна разлика е, че придвижването от финиша на един етап до старта на друг става само със собствени сили. Коли и лифтове тук не играят никаква роля, даже водят до дисквалификация. Всичко това прави преживяването от едно Ендуро състезание много по-различно от даунхил, но нивата на адреналин си остават същите.

В България има един екип от хора, които стоят зад повечето ендуро състезания и това са момчетата от клуб Enduro Warriors. На 18-19 Април се проведе третото издание на Enduro Warriors Challenge в местността Ксилифор над Велико Търново. На място дойдоха много български карачи, чужденци и зрители. Някои хора са идвали и предходни години, но други, като мен, за първи път. Бил съм на доста състезания по спускане в България, но честно казано нямах представа какво ме очаква този уикенд освен яко каране, но и яко въртене. За целта от Ram bikes ми осигуриха един от новите си Ram Trail 29” и с късно тръгване петък вечер започна приключението.

Съботният ден беше определен за тренировки и квалификации от 17:30. Състезанието се провежда на 5 етапа като първи до трети са в една зона, а четвърти и пети в друга, по-близка до хотела. Взехме си по една карта на трасетата от организаторите и тръгнахме да разучаваме терена. Понеже квалификациите бяха на 4-и етап, решихме първо да минем по първи до трети, като целта ни беше да изминем всички трасета поне веднъж в събота, за да не се чудим, какво се случва в неделя.

2

След около час въртене нагоре и чудене откъде точно трябва да минем, най-накрая стигнахме началото на първи етап. Той не беше техничен, но с доста скорост се караше. Имаше флоу трасето и нищо притеснително за запомняне като дропове или скокове. Последва още 30-40 минути вървене до втори етап. И не, вървене не е правописна грешка, почти не въртяхме поради стръмния наклон нагоре и огромните количества кал, през които минахме.

За втори етап знаехме предварително, че някъде става много технично. Ами, доста бяхме изненадани. Както си караш на дълги прави отсечки, изведнъж взимаш един завой и влизаш в ада… и така до финиша.
След втори минахме и трети, където също нямаше кой знае какво в началото освен дълги прави отсечки надолу през поляната. Тук изненадата идваше във формата на два пада и после един техничен десен завой по скали. Такива елементи по трасето правят предварителното разглеждане задължително или поне желателно, ако искаш да дадеш добро време на състезанието. Причината е, че понякога тези елементи в последния момент се явяват и ако за първи път ги виждаш, последствията може да не са благоприятни за сборното ти време на състезанието. След трети етап силите на групата ни бяха изчерпани до край. Чакаше ни дълго въртене по пътя обратно до хотела, за да си починем преди квалификациите. Разбира се, по пътя видяхме и отбивката за пети етап и решихме да се отклоним, въпреки всичко. Този етап вече беше доста различен от другите до сега. Беше нов, направен специално за състезанието, и имаше много различни елементи от дълги прави до остри виражи, камъни, рампи и т.н. Все пак ни домързя да го караме докрай и по средата се върнахме на пътя към хотела.

3

Прогнозата беше за дъждовен уикенд и 5 минути след началото на квалификациите разбрахме, че прогнозата е вярна. Оказа се, че те ще се проведат на променен четвърти етап, където само началото ще е общо с етапа на състезанието. Разбира се, дъждът разкаля всичко и след цял ден каране на сухо, спускането по кал не беше най-приятното нещо, особено по трасе, на което никой не бе карал до момента. Уви, всеки оцеля както може (аз за малко да издрифтя през публиката) и след дълъг ден беше време да се приберем в хотела да хапнем, пийнем и да припадаме по леглата.

Неделята ни посрещна със студ и облачно време с леко преваляване на дъжд, но имаше и надежда атмосферните условия да се пооправят. Беше денят на състезанието и всеки се оправяше и подготвяше за тежкия ден, който предстои. Някои слагаха гуми за кал, аз сменях клипсовете за плоски педали, а трети закусваха сурови яйца и краве масло за издръжливост (ти си знаеш кой си). Едно от най-важните неща за Ендуро състезание е да си подготвен за целия ден. Ключова роля играе подходяща раница и правилните неща в нея. Моята беше заредена с мех за вода, помпа (комбинирана за амотисьори и гуми, никога не знаеш кога ще настройваш налягането на шока си, а и просто нямам друга малка), няколко шестограма, лостчета и лепенки за гуми, 2 протеинови бара, две Iso sport напитки и резервна гума. За щастие не успях да спукам гума по време на състезанието, за разлика от събота, когато два пъти оправях гуми.

podgotovka za sustezanie

Добри думи за организаторите, които раздадоха огромно количество ядки (и то от скъпите) на състезателите преди да потеглим. От нещата за ядене нищо не върнах и определено имаше ефект. В края на деня имах повече останала сила в сравнение с предния ден, въпреки по-интензивното каране.

Вкупом всички тръгнахме към старта и още тогава ни беше ясно, че настилката на трасетата ще е кал. Следвайки другите, минахме по малко по-кратък маршрут до началото на първи етап, където изчакахме стартовия си ред.

Етап 1 се оказа пълен ад за много състезатели. В началото беше перфектен, но много бързо се разбра, че до долу ще е „мазакис” (както казва един приятел). След първата една трета всичко беше кал – дълбока, гадна, лепкава кал, поради което няма как да има сцепление без гума за кал. По някое време надолу по трасето калта поизчезна, но се появиха мокри камъни – заместители и въпреки всичко пак си имаше висока скорост на някои части от етапа.

След като всички финиширахме беше време да се върнем по трасето на първи етап и… към втори. За щастие втори и трети етап бяха изсъхнали докато стигнем и дори слънце игря да ни радва. Доста хора не бяха стигнали до тези етапи и бяха приятно изненадани от техничните елементи на етап 2, който в един момент има скала отдясно и пропаст отляво.

След края на трети етап се насочихме към хотела да отпочинем 5 минути преди да отидем към 4-ти и още вървейки по пътя видяхме всъщност откъде минава той. За съжаление четвърти и края на пети не ги бяхме карали и трябваше да импровизираме с карането си, което доведе до грешки. В средата на 4-ти етап се излиза на камъни и там много хора успяха да паднат, включително и аз. По-надолу етапът минава покрай хотела, после през пътя и някак си и там се забавих докато разбера накъде трябва да се кара. За мое щастие маршалите вече бяха свикнали да обясняват накъде да ходим и бързо се ориентирах. И след пресичането на пътя открих най-якото каране за уикенда. Краят на 4-ти етап беше просто уникалното усещане, бързо и ритмично, без големи камъни и корени или нещо, което да те изненада. След края му дойде и ред на пети етап.

4

В събота се бяхме пуснали по изцяло новоизградения последен етап до средата и също беше много яко за каране. Момчетата от Enduro Warriors се бяха постарали там и имаше виражи, скокове и много флоу. Трасето беше изцяло направено за състезанието и всички много му се изкефиха. Но уви, пак нямах късмет точно там, където не бях карал събота. Успях да задмина двамата стартирали преди мен и точно минах мястото, до което бяхме карали, когато изведнъж в някаква кал ми изчезна предната гума. Озовах се в дупка, но бързо се вдигнах и финиширах.

След като приключи състезанието всички се върнахме към хотела да отпочинем, оправим багажите и стегнем колите, докато чакахме награждаването.

5

Ако обичате да карате в планината и се чудите, дали да участвате в подобно състезание, мога само да ви кажа да действате. Тази година предстоят много, така че ще имате достатъчно възможности да се пробвате и да добиете опит. Ние пък ще продължим да ви разказваме за състезанията у нас.

Velocafe.bg
Повече в Любопитно
Уникално видео – щраус гони колоездачи

С това видео определено ще се забавлявате много. Действието се развива в Южна Африка, където местни колоездачи тренират при скорост...

Затвори