Нещо като спорт. Нещо като колоездене. Нещо като дЪРЖАВА…

(Когато се оправи ще сложим главна буква)

Когато свършат коледните празници повечето сериозни колоездачи бързат да се отърват от натрупаните калории и започват да тренират – в дъжд, сняг, кал. Други заделят пари или получават от Дядо Коледа/Мраз/дядото на съпругата тренажор, за да могат всяка свободна минута да спортуват. Със затопляне на времето започват да атакуват истинските планини. Тренират преди работа, след работа и дори по време на лятната си почивка. Част от тези колоездачи го правят единствено от любов към спорта, без да им се плаща за това. Никой не им осигурява колело, поддръжка или каквато и да е помощ. А постигнатите успехи респективно са право-пропорционални на вложените от собствения им джоб средства.

Какво ли е усещането да си се готвил цяла година за Държавния личен и отборен шампионат и дни преди това да се окаже, че такъв няма да се проведе?

Попитайте мъжете от клас Мастърс, картотекирани към БКС и чакащи от миналия септември месец да покажат резултати, градени през последните 12 месеца.

Защото в календара на Български Колоездачен Съюз фигурира ДЛOШ с дата 16.09.2017г. с място на провеждане гр. Сливен. Но сумата от 2500лв. е ужасно колосална и непосилна за организацията, която няма никаква политика и отношение към колоезденето в България. Тя се грижи само за високото спортно майсторство в спорта и няма идея за проблемите на всички останали хора на велосипеди в България. Но се оказва, че високото спортно майсторство се отплаща с ниски финансови ставки, по възможност никакви. Носят се слухове как две-три тениски с трибагреника се разменят между национални състезатели, за да не се качат съвсем голи на почетната стълбичка по състезания в чужбина. По време на ДЛОШ писта юноши младша възраст, кърлежите са пирувалиДЛОШ Мъже Елит в Пазарджик през юли месец, събрал най-добрите ни колоездачи, се проведе сред камиони, автомобили и при никакво обезопасяване на трасето.

Какво остава за колоездачи, записани в клас Мастърс? Защо трябва да си хабят държавно време и пари за това?

И какво остава, след като Колоездачен съюз и Министерството на спорта нехаят? Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при нея и я прави на парченца. Или поне така би трябвало да бъде.

Момчетата, подготвили колелата си за тази събота, смазали веригите, подредили багажа си за шампионата на годината, решиха да организират свой, собствен Нещо като Държавен Шампионат. Не на летището върху бетонните плочи в Сливен, както им беше предложено, а в Габрово и Казанлък. Ей така – без линейни, без полиция и без затваряне на пътищата от автомобили. Защото всеки прехвърля топката на другия, че пари няма. За нас остава само да се молим при високата скорост, с която карат по републиканските пътища сред автомобилите, да няма инциденти и всички те да се върнат живи и здрави, независимо кой ще победи. Ако нещо обаче се случи не дай си Боже, виновен няма да има. Отново ще са виновни колоездачите, а институциите пак ще си подават топката, докато не я спукат или изпадне някъде между тях и никой не я намери повече.

Да си организираш сам шампионат е почти като да работиш цял месец и шефът ти да те накара да си дадеш сам заплата и да платиш осигуровките.

БКС се оправдават, че Министерството на младежта и спорта им отпускат малък бюджет. Самото име на министерството звучи така, все едно младежта е преди спорта, особено пък, ако е практикуван от по-възрастни индивиди. То пък се оправдава, че му е отпуснат твърде тесен бюджет от Министерски съвет, който пък се оправдава, че сме 30 години в преход и трябва да се радваме на малкото трохи, които ни остават от разпределянето на средства под масата по дългата верига.

Тази година ще имаме Нещо като Държавен личен и отборен шампионат по шосейно колоездене, а някои вече изявяват готовност отсега да организират Нещо като Обиколка на България 2018, за да има решение от рано, за да не се излагаме пред чужденците, ако отново се окаже, че и такава няма да има или пък бъде разделена този път на 4, 16 или повече части.

Но в Нещо като държава може да се очаква какво ли не. Единствено, ако очаквате НЕЩО в България, по-добре да си го направите сами.

Вижте Фейсбук събитието тук

(Наредбата им е малко по-подробна от Наредба на БКС за провеждане на ДЛОШ)

21729226_10154555889811442_1295417918_n

Цветан Близнаков

Цецо е един от най-запалените шосейни колоездачи. Той използва всяка свободна минута, за да кара из пътищата на България, а през уикенда рядко ще го откриете в София. Голямата му страст са бреветите, като още в първата си година мина всички бреветни дистанции от 200 до 1200 км, а през 2015 изпълни една своя голяма мечта. Той участва в най-популярния бревет в света – Париж-Брест-Париж и в рамките на по-малко от 80 часа измина внушителните 1230 км. Цецо пише статии, с които има една-единствена цел – да запали колкото се може повече хора да карат колело и да осъзнаят, че всеки може да стигне до неговите постижения, нужни са само желание и любов към спорта.

Повече в Съвети
30 причини да караме велосипед – част 3

Независимо дали става дума за подобряване на формата Ви, здравето или баланса по банковата Ви сметка, или като екологичен избор,...

Затвори