(Не)реализираните възможности на градското и антропогенно колоездене

Автор: Илко Сарафски

Когато чуем думите „велосипед“ и „колоездене“, най-често си представяме или каране по асфалтираните шосета в урбанизирана среда, или пък планинска пътека, която „борим“ с близки, приятели, деца. В следващите няколко реда обаче ще прочетете за един по-различен вид любов към колелото – т.нар. антропогенно колоездене, или каране на колело в зони и места, изцяло изградени или разработени от човека (заводи, мини, сгради, тунели и др.). Нашият фокус ще падне върху мините, а донякъде и върху пещерите, които макар и естествени физикогеографски обекти, представляват обект на човешки интерес и дейност.

Развиването на понятието и схващането за маунтинбайка извън границите на планината е занимателно поле, което има нужда от по-детайлен поглед – градският даунхил е все още нишов стил, но все повече набира инерция и се развива и интегрира във велосредите. Някои градове, приютили в близкото минало множество събития и подкрепящи тази дисциплина и до днес, са се превърнали в нарицателни за развитието ѝ – Ла Пас (Боливия), Братислава (Словакия), Валпараисо (Чили), най-вече благодарение на хълмистия си релеф и живописните си гледки.

Да се разръща и разработва потенциалът на дадена местност чрез спортни събития е добре позната и развита практика. Историческите и културните сгради, центрове и области се използват за провеждането на различния мероприятия, тъй като предоставят различен, уникален и твърде специфичен поглед, отвътре навън така да се каже, на въпросните места. А освен това икономическият потенциал е огромен. Някои видове каране пък предлагат една авангардна призма, през която човек може да погледне града – отвъд красивата фасада на познат културен паметник.

Има хора, които вече генерират много повече от одобрителни въздишки чрез т.нар. стил „офроуд каране на закрито“ – те подобряват местната икономическа среда, създават работни места, като наред с това са с ясното съзнание за своята гражданска и обществена позиция – на пазители и поощрители на околната среда и културните ценности.

В жалон за рекреационен велосипедизъм се е превърнал Mega Underground Bike Park в Луизвил, щата Кентъки, САЩ, макар и на твърде необичайно място – варовикова мина, която е частна собственост. Собствениците, трябва да признаем, твърде далновидно и проницателно са съзрели бизнес потенциала и са превърнали кариерата в уникално по рода си място – 30-те декара и постоянната температура от 14 градуса по Целзий вътре правят мястото идеално за каране на БМХ и маунтинбайк, дори и в условия на сурова и люта зима отвън.

Въпреки необикновения си характер, байк паркът работи и „се издържа“ чрез обикновен и познат модел – чрез билети, разделени на няколко категории – възрастни, деца, за един, за два дена и т.н. А фактът, че инвеститорите са избрали именно мина за бизнес начинанието си, заслужава похвали, тъй като миннодобивните региони в постиндустриалните държави обичайно страдат от висока безработица, ниска покупателна способност и задъхваща се икономика.

 

Друг такъв пример е южната провинция Лимбург в Холандия – може би най-важната област за колоезденото в приокеанската държава и дом както на Обиколката на Амстел, така и на кръг от Световната купа по колокрос. В областта подземните пещери се разпростират на дължина над 250 km, като на разположение са специални байкове, които може да карате в стара варовикова мина, разработвана още от римляните, с дължина 70 km. От тях на разположение са около 10 km.

Компаниите, развиващи пещерното колоездене, твърдят, че просто използват даденостите на обагрените в специфично и запленяващо жълто скали, отричайки те самите да са правили трасетата. А създадените галерии през вековете минна дейност са едни от най-мащабните в цяла Европа. Организаторите на турове допълват, че са започнали да предлагат този вид колоездене още в началото на 90-те години на XX век, като са модифицирали и подсилили маунтинбайковете с карданови съединения, подчертавайки, че по този начин посетителите получават достъп до изобилието от красиви кътчета в пещерата. В Лимбург заетите с колоездене са около 30, като всички са частни предприемачи и ентусиасти.

Като огромен плюс по отношение на бъдещето и евентуалното развитие на този подстил може да се подчертае и фактът, че и до ден-днешен се разработват такъв тип мини и пещери. Перспективата за развитие в световен мащаб е повече от благоприятна.

Някои от най-големите и комерсиални маунтинбайк събития включват части от зарязани минни тунели и галерии, включително и трасетата на подземния жп транспорт (теснолинейки и пр.). Някои от най-популярните са Black Hole Bike Fest в планината Пеца, източната част на Словения, както и Miner’s Revenge в щата Мичиган, САЩ.

Почитателите на антропогенното колоездене (познато още като пещерно колоездене или минно колоездене) имат възможност да опитат най-дългия (1,6 km) специално преработен за колоездене тунел във Великобритания – Combe Down Tunnel (жп тунел в миналото). Друга опция е галерията Санремо (Sanremo Gallery) в Италия.

Що се отнася до потенциала за развитие на антропогенен велосипедизъм в България, той може да варира от нищожен до огромен – на територията на страната има приблизително 5000 карстови пещери, като най-познатите и сред най-големите са Леденика, Темната дупка, Орлова чука, Ягодинска, Духлата и др. За съжаление те не са пригодени за велосипедисти – единствено най-опитните биха се справили с едва някои от участъците в тях, при това с моносайкъл. От друга страна, в България миннодобивната дейност е силно развита (във всички краища на страната има развити рудници и добивни центрове), което предпоставя едно евентуално развитие на този вид колоездене и тук.

Velocafe.bg
Повече в Любопитно
funny-ostrich
Уникално видео – щраус гони колоездачи

С това видео определено ще се забавлявате много. Действието се развива в Южна Африка, където местни колоездачи тренират при скорост...

Затвори