Лукас Брунел – велосипедист, „улична котка“, режисьор

Наскоро във Velocafe публикувахме статия за състезанията в градска среда „Улична котка“. Редно е да ви разкажем и за човека, който съвсем отблизо е заснел над 150 състезания от този тип, използвайки камери, прикрепени към каската си. Известен с рисковото си каране, Лукас Брунел издава филма Line of sight (2012 г.), съставен от видеоматериали, които самият той заснел в продължение на близо 10 г. Повече за Брунел може да научите от интервюто му за списание „Bicycling”:

Израснал си в китно, крайбрежно градче, в близост до Кейп Код. Как стана представително лице на колоезденето от първо лице?

Исках да намеря алтернатива на хомогенния начин, по който хората там правеха всичко, затова бягах от училище и карах BMX. Една от първите ми коли беше полицейски крузър. С приятелите ми често се разкарвахме по магистралата с включени сини светлини. Понякога влизахме нощем в зали за боулинг. Получих разрешително категория 2 (за колоездене, бел.пр.), когато бях на 16 и спечелих много състезания. В колежа, работих като вело куриер и карането в натоварен трафик се превърна в мания. Не може да сравниш мобилността на велосипеда с нищо, дори мотоциклет или хеликоптер.

Новият ти филм Lucas Brunelle: Line of Sight, представя изправящи косата кадри от Пекин, Бостън, Дъблин, Ню Йорк и Токио. Коя е най-откачената каскада, която си правил?

В Маями, карахме по I-95 в продължение на 3 км, прекосихме 3 ленти трафик. Колите идваха зад нас със 100-120 км/ч. Когато караш така, ендорфина в тялото ти създава чувство на изострени рефлекси. Забелязваш кола, която обръща в далечината или някой, който набива спирачки на надлез.

Line-Of-Sight_digipack-cover

Така ли караш когато отиваш до магазина?

Да. Всяка седалка, която имам е остра като бръснач, за да съм винаги в играта.

Миналата година похарчи 80 000 долара от собствените си пари, за да снимаш улични състезания. Защо?

Почти всеки ден получавам имейли от хора, които ми казват, че съм ги вдъхновил да карат повече. Те поемат рискове в живота си. Една жена е болна от рак; сега тя използва спестяванията си, за да пътува. Друга пък е била във връзка с някого, когото не обича; напуснала го е. За много хора „Не, не можеш“ е девиз. Аз казвам „Хей, можеш да живееш живота си, както ти искаш.“

Някога падал ли си?

Веднъж ме блъснаха странично и имах няколко повърхностни рани. Изглеждаше гадно, но бях добре. Беше Хелоуийн, така че получих много комплименти за лицето си. Но най-тежките ми инциденти са били в аматьорски шосейни състезания. Имам надиране по кожата още от преди 10 години – веднъж си обелих бедрото до кокал.

И имаш колко глоби?

Около 20. Веднъж в Сан Франциско, аз и един мой приятел се обзаложихме кого ще глобят първи. Аз се обадих на 911 и казах „Ей, тук има един велосипедист, който кара по магистралата в грешната посока“. После тръгнах срещу движението в аварийната лента. Спечелих.

Притесняваш ли се, че допринасяш за омразата на шофьорите към велосипедистите?

В повечето случаи другите велосипедисти се дразнят. Когато се връщахме от едно клубно каране в Бостън, един велосипедист започна да ми крещи, заради начина, по който карах. Казах му, „Майната ти“ и той се опита да ме бутне, като си допираше предната гума до моята. Не им трябва много на тези момчета. Чувстват се застрашени. Но шофьорите обикновено нямат проблем с нас. Не блокираме трафика. Знаем кога пречим, за разлика от повечето велосипедисти.

Собственик си на IT компания с приходи от над милион долара. Това накарало ли те е да промениш стила си на каране?

Да. Преди се състезавах ожесточено в улични състезания и често разчитах повече на късмета си, отколкото на умения. След няколко близки разминавания си казах, „Има хора, които работят за мен; някои от тях имат семейства.“ Сега, когато стигна до кръстовище, по-скоро ще заобиколя около колите, отколкото да мина направо.

Страх ли те e да караш така?

Винаги ме е страх – даже ако отивам до някое кафе се страхувам. Никога не се знае.

Какво правят шофьорите, когато се държиш за колите им?

Обикновено вниманието им е заето с други неща. Почти винаги разпознавам шофьорите, които ще ме видят. Ако се хвана за старо, колекционерско Порше 911, човекът ще ме види. Но миниван или градски джип – тези хора никога не те забелязват. Обикновено говорят по телефона или имат компютър.

cyclist-lucas-brunelle

Имаш ли кола?

Все още пазя полицейската кола. Не съм я карал от години. Но обичам колите. Майната му на подкрепата за велосипедите. Колите правят нещата толкова забавни. Без коли, нямаше да може да се държим за SUV-та. Нямаше да имаме синини и рани; нямаше да си съчувстваме. Обичам трафика. Зловеща река е, да, но обичам градските улици.

Вижте филма на Лука Брунел „Line of Sight“

Velocafe.bg
Повече в Любопитно
Уникално видео – щраус гони колоездачи

С това видео определено ще се забавлявате много. Действието се развива в Южна Африка, където местни колоездачи тренират при скорост...

Затвори