Какво си мислиш, след като те блъсне кола

Колоезденето е прекрасен спорт, с ползите и негативите си. Всички знаем колко много опасности крие той, но това да можеш да стигнеш на различни места благодарение на своите собствени сили, да се наслаждаваш на природата, а понякога просто да оставаш сам със себе си, може да се сравни с много малко други неща.

Понякога забравяме, че никой не е застрахован от инциденти. Може да паднеш, да те бутнат, да изпуснеш някой завой, да ти се заклещи дреха в спирачките при скоростно спускане и да излетиш в мантинелата или пък, не дай си Боже, да те блъсне кола.

Участвал съм или съм бил свидетел на всякакви случки. В стремежа си към повече километри на колелото забравяме за всичко това. Увеличаването на средната скорост и състезанието с времето понякога ни отдалечават от по-важни неща в живота или от самия него.

А животът ни е по-важен от всичко.

Днес празнувам втория си рожден ден. Преди година ме блъсна кола и благодарение на късмета сега пиша тези редове. Спомням си единствено частите от секундата, които имах след като видях автомобила, излизащ от завоя срещу мен. Имах време само да си помисля “сбогом”. Сбогом на всичко постигнато и всичко изживяно. Сблъскал съм се с автомобила, излетял съм на около три метра височина, превъртайки се с велосипеда и съм се строполил като гнила круша на асфалта в безсъзнание.

Хората са казали: Не слушай учило, слушай патило. Ако тази поговорка е вярна, то трябва да съм поне доцент в тази сфера. Имам огромен опит. 
Една поука ми харесва още повече – “Умният човек се учи от грешките си, а мъдрият – от грешките на другите”. Не бъдете просто умни.

Някои от вас сигурно вече си мислят – Какви са тези глупости, които чета?

След случката се заех да съветвам приятели да внимават колкото се може повече докато карат колело. За голямо мое разочарование получавах съжаление, но не и разбиране. 
Когато в края на Февруари научих за трагедията с Мартин Гачев вече се почувствах съвсем несигурен на пътя. Все едно ме бяха блъснали за втори път. Всичко ми беше свито и исках колкото се може повече хора да разберат за случилото се, за да започнат да ни пазят шофьорите, но същевременно и ние да пазим себе си повече.

Горчивата истина е, че каквато и застраховка да имаме, животът е безценен и невъзвръщаем.

През тази година още няколко приятели бяха блъснати от автомобили, когато най-малко очакват. Иска ми се да не получавам повече вести, че мой близък е със спукани ребра, раздробена лопатка, в реанимация или каквото и да било подобно.

Дали могат да се спрат или намалят инцидентите? Разбира се, че могат!

Но не без нашите действия. 
Защо се мислим за безсмъртни и недосегаеми, след като през последните месеци беше блъснат колоездач като Крис Фрум, a Микеле Скарпони – шампион в Джирото, намери смъртта си. MotoGP шампионът Ники Хейдън години наред кара мотор на ръба на възможното, победи дори Валентино Роси и в крайна сметка бе пометен от автомобил докато кара колелото си с десетки пъти по-бавна скорост от обичайната си. Същото се случи и с ултра-маратонеца Майк Хол, както и много други известни колоездачи.

Не е нужно да караме в постоянен страх, но можем да направим всичко, на което сме способни да предотвратяваме подобни случки. Само трябва да регулираме скоростта или да сме повече нащрек и да не забравяме, че сме уязвими участници на движението
Не можем да си изкривим душата и да кажем, че не сме правили глупости на пътя или не се е случвало да се държим арогантно пак там. Много пъти съм бил свидетел как колоездачи се оплакват, че не ни зачитат за пълноправни участници, а в същото време не спазват законите – карат по средата на платното, по двама или трима един до друг по натоварени пътища и какво ли още не. Не можем да изискваме, без да правим ние нужното.

Някои понатрупали самочувствие колоездачи се държат като богове на пътя. Няма как шофьорите да знаят, че вие сте толкова бързи или минавате по стотици километри всеки ден. Те просто ви виждат на колело. А в много случаи не ви виждат. Когато аз карам кола се убеждавам в това. Не е нужно да скачаме на бой и да крещим по всеки, който е излязъл от пряката, за да се огледа някак от спрелите навсякъде автомобили. В много случаи върху колелото се виждат предварително ситуациите. 
Не можем да превъзпитаме шофьорите за един ден. Те трябва да започнат да се съобразяват с нас, но и ние самите имаме нужда от превъзпитание в частност.

Вече повечето от вас сигурно са отправили доста интересни пожелания към половината ми роднини, но за мен това е истината. Можем да си спестим както на себе си, така и на близките ни доста проблеми с толкова малко.

В стремежа си към по-високи резултати пропускаме най-важното – да отделим погледа си от асфалта и да се огледаме наоколо, да видим цветовете на дърветата, да намалим свистенето на въздуха и да чуем птичките и ромоленето на поточетата. Цифрите в един момент вземат връх пред това, заради което сме се качили за пръв път на колело. От сегашната ми перспектива първите ми сто километра изминати накуп със свръхтежкото байкче преди 15 години са ми по-ценни от спечелените медали. Както и първото борене на родопски баири без никаква подготовка или идея къде точно отивам.

Всеки си има истина. Това е моята в следствие на горчив опит, който не пожелавам на никого. И от тази си позиция мога да дам съвети, в които е свободен да се вслуша или не. Единственото, на което се надявам е да няма повече блъснати колоездачи…

IMG_0782

Цветан Близнаков

Цецо е един от най-запалените шосейни колоездачи. Той използва всяка свободна минута, за да кара из пътищата на България, а през уикенда рядко ще го откриете в София. Голямата му страст са бреветите, като още в първата си година мина всички бреветни дистанции от 200 до 1200 км, а през 2015 изпълни една своя голяма мечта. Той участва в най-популярния бревет в света – Париж-Брест-Париж и в рамките на по-малко от 80 часа измина внушителните 1230 км. Цецо пише статии, с които има една-единствена цел – да запали колкото се може повече хора да карат колело и да осъзнаят, че всеки може да стигне до неговите постижения, нужни са само желание и любов към спорта.

Повече в Съвети
1209220_164025387124822_278254309_n
30 причини да караме велосипед – част 3

Независимо дали става дума за подобряване на формата Ви, здравето или баланса по банковата Ви сметка, или като екологичен избор,...

Затвори