Историята на велосипеда

Повечето читатели на Velocafe.bg карат велосипедите си всекидневно и те са неизменна част от тях. Но замисляли ли сте се за историята на велосипеда? Откъде започва всичко и кои са виновниците в днешни дни да можем да се наслаждаваме на прекрасното усещане, въртейки педалите?

Върху усъвършенстването на велосипеда са работили десетки изследователи в почти всички европейски страни. Наименованието велосипед произлиза от френското bicyclet и лат. velox- „бърз“ и pedis- „крак“ и означава превозно средство, което се кара с крака и има две или три колела. Синоним на велосипед е колело.

Колелото е използвано като съставен елемент на различни превозни средства, още в дълбока древност. За стопански и военни цели са били конструирани коли с по шест, четири или две колела, изрязани изцяло от дърво, а по-късно и колела с дървени спици и железни шини.

Древните египтяни, гърци и римляни са използвали двуколките- колесници с един, два или три впряга.

Всичко това е история на две или повече успоредно търкалящи се колела. Превозно средство, на което колелата са поставени едно зад друго, в древността не е известно. За първооткрител, проектант и конструктор на велосипеда в съвременен вид се посочва Леонардо да Винчи. Неговият велосипед има общ вид като този, който познаваме днес. Задното му колело се задвижва посредством верижна придавка, въртяща се с педали. Предното колело е поставено във вилка, шарнирно монтирана към рамката, което позволява да се правят завои. Седалката е поставена на рамката на задното колело. Велосипедът конструиран от да Винчи, в края на XV век, се предполага, че е щял да бъде много удобен, но по това време не е имало техническа възможност за направата му.

Минават още четири столетия, докато идеята за създаването на такова превозно средство отново завладява умовете на изобретатели и конструктори. В историята са оставили имената си Ла Рошен, Леонтий Шавшуренков и Робърт Овендън.

През 1800 г. се бележи ерата на първия железен велосипед, направен от две колела, свързани с желязна рамка, творение на руснака Еврим Артамонов. Неговият самокат е с по-голямо предно колело. На следващата година руснакът прави сензационен преход изминавайки около 2000 км със своето изобретение. За съжаление, обаче, самокатът не получава признанието на хората и не се намират предприемачи за неговото серийно производство. Днес този велосипед се пази в Московския политехнически музей.

През 1813 г. германецът Карл Фридрих Драйс Фон Зауферборн, прави дървен велосипед, който се задвижва с оттласкване от земята. Управлението на предното колело става посредством ос между рамката и вилката, което дава възможност да се правят завои. Колелото си Драйс нарекъл дрезина. С него той пропътувал на облог, разстоянието между родния си град Карлсруе и град Манхайм за 4 часа, докато пешеходците го изминавали за 16 часа. Германецът патентова изобретението си и това е първият официално регистриран патент за велосипед.

През 1856 г. Ернст Мишо също патентова своето изобретение. Той се смята за един от създателите на съвременния велосипед. Рамката е метална, педалите имат курбели, задното колело е със спирачка, а седлото е с пружини. През 1868 г. Ернст, заедно със своя брат Пиер и в сдружение с англичанина Лалеман, основават първата в света фабрика за велосипеди.

През годините на последните две десетилетия за XIX век се появяват няколко технически нововъведения. Задвижването става с верижна предавка върху задното колело, каплите се обличат с гумен маркуч. А през 1894 г. се патентова пневматичната гума.

Това нововъведение поставя началото на новата ера на велосипеда. Той става все по-удобен и приятен за каране. През 1894 г. е изобретено свободното движение на двете колела и вече не е нужно да се въртят непрекъснато педалите. През 1899 г. са конструирани първите скорости.

Майкъл Педерсен е човекът решил проблема с размера на колелата и тежестта на велосипеда. Той прави велосипед с две еднакви колела и с лека желязна рамка, която тежи само 10 кг. През 1885 г., имайки предвид постижението на Педерсен, Стърли създава своя „Роувър“, на който двете колела са с еднакъв диаметър (71 см), задната вилка е наклонена напред, рамката е тръбна, а седалката на пружина.

Изобретателите на патенти за нововъведения стават с хиляди. През 1892 г. в САЩ са регистрирани 4 000 патента, в Ангелия 2 400, във Франция 1 000. В началото на 1889 г. в Лайпциг се провежда Първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.

 

Използвана л-ра: Матеев, Петър: История на колоезденето в България

Деница Дянкова
Повече в Съвети
30 причини да караме велосипед – част 3

Независимо дали става дума за подобряване на формата Ви, здравето или баланса по банковата Ви сметка, или като екологичен избор,...

Затвори