Николай Сурчев и животът на шосеен велосипед

Приятели, ако следите нашите статии, посветени на провежданите през последните няколко години бревети в България, няма шанс да не сте срещали името на Николай Сурчев. Ние познаваме Ники като един много мил, добродушен и отдаден на спорта човек. 

Николай стана носител на титлата „Рандоньор на годината“ за 2016 г., а повече за самия него ще прочетете в долните редове. Благодарим му, че въпреки пълния си график, успя да ни отдели време и да ни отговори на няколко въпроса. 

Здрасти, Ники. Колко километра измина на колело през тази седмица? 

Здравейте, радвам се да дам интервю за най-полезния сайт за колоездене в България. 

Тази седмица минах около 450км. А като цяло през първите 3 седмици на годината, макар и доста снежни успях да навъртя над 1200км. Повечето от тях са на велотренажора, с който се сдобих преди 1-2 години и много помага, когато навън условията са прекалено екстремни. Имам възможността да си избирам къде да карам и обикалям интересни маршрути из цял свят в домашни условия. В последно време много колоездачи се сдобиха с различни тренажори, особено сега в тази тежка зима, но само качествен може да ти даде пълното удоволствие от колоезденето. 

Иначе повечето от нас караме целогодишно навън, дори в дъжд и сняг, при минусови или изпепеляващи температури. Но безопасността е на първо място и затова избягвам да го правя, когато има заледявания. 

Как успяваш да прекараш толкова време на велосипед? Остава ли ти друго свободно време или „като има желание, има и начин“? 

За мен велосипедът е изключително важен и затова гледам да заделям колкото се може повече време, което да прекарвам на него. Колоезденето е начин на живот и макар да имам семейство, сериозна работа и много задължения, винаги намирам време за тренировки. Почти всеки човек има свое хоби – някои обичат да ловят риба и да изкарат целия уикенд покрай някой язовир им дава всичко, от което имат нужда. Аз не мога да стоя на едно място и предпочитам да посещавам нови места със свои усилия, да се движа и да живея здравословно. Аз наистина прекарвам много време на колелото си, но мисля, че всяка минута на него е ценна. Това е моето хоби, моя порок и едновременно успокоение. 

Та като цяло мога да се съглася с вас – Има ли желание, има и начин! 

Участваш в много бревети. Какво намираш в маратонските карания и какво би посъветвал тези, които не са сигурни, че могат да издържат на толкова километри каране? 

Издръжливостта която е нужна при маратонските карания ти дава много повече сила да се справяш с всеки един аспект в ежедневието. Понякога дори малки препятствия или проблеми ни изнервят и се чудим как да се преборим с тях. Когато си минавал 1200, че и повече километра сред стръмни планински склонове не ти остава нищо друго, освен да се присмееш на всяка една спънка и да я подминеш с усмивка, така че бреветите каляват човек и го подготвят за всичко. 

На бреветите можеш да се запознаеш с много нови хора, да караш рамо до рамо с други свои другари, да си помагате в трудностите. Имаш достатъчно време да останеш сам със себе си, да се опознаеш – душевно и физически. 

А по отношение на последното – всеки един човек може да изкара успешно бревет, сигурен съм в това. Аз лично съм придумал десетки свои приятели и познати да опитат и всички се справиха. Повечето от тях вече карат редовно и успяха да минат всички бреветни дистанции – от 200 до 1200км, че и повече. Така че, ако някой смята, че няма да успее, значи просто търси оправдание. 

Ако трябва да опишеш какво значи колоезденето за теб с не повече от 3 думи, кои ще бъдат те? 

3-те думи, и които свързвам колоезденето са: СВОБОДА, ЗАБАВЛЕНИЕ и СПОРТ.

Кои са най-екзотичните места, на което си карал велосипед? 

Във Франция, из половин Италия, Гърция, Сърбия, обиколил съм България надлъж и на шир нееднократно. 

А най-красивите? 

НС: Всички места са много красиви, стига да можеш да видиш красивото в тях. Едно от най-красивите карания, противно на очакванията, е на ултраекстремния бревет SR600 в България, който се нарича Три планини. Преминава през Рила, Пирин и Родопите, дължината му е 600км с над 11 000м денивелация за 52 часа. Изключително тежък, но също толкова изключително красив. Гледките спират дъха. 

Взе успешно участие в най-големия бревет в света Париж-Брест. Разкажи ни за това преживяване, особено предвид факта, че преди старта велосипедът ти бе откраднат… 

Париж – Брест – Париж не е най-големият заради километрите или заради над 6000-те колоездача от цял свят, които отиват във Франция на всеки 4 години. Този бревет е велик заради атмосферата, която има. Заради хората, които в продължение на 4 денонощия стоят покрай пътя и те поздравяват, децата подаващи ръчички покрай пътя, доброволците приготвили вкусотии, напитки и безалкохолни по своя инициатива и раздаващи ги на всеки желаещ да си почине. Ако никога не си бил професионалист от нивото на Контадор, това е мястото, на което можеш да се почувстваш като участник в Tour de France. 

Аз и още трима българи не успяхме да се насладим изцяло на тази обстановка, понеже броени часове преди старта бяхме събудени през нощта от новината, че велосипедите ни са изчезнали от коридора пред стаите ни в иначе охранявания хотел, където бяхме отседнали. Чувството не може да бъде обяснено, понеже няма как да опишеш ограбването на мечтите ти, на цяла година подготовка, на любимото ти колело, в което са личните ти документи. Някои от нас се бяха отказали да карат повече колело. Шокът и огорчението са много големи. 

Все пак с помощта на нашата приятелка Зоуи купихме няколко евтини колела от близкия Декатлон, след като не ни дадоха под наем и успях да завърша бревета, въпреки че се появиха и здравословни проблеми. 

Надявам се през 2019г всичко да е наред и да мога да се насладя максимално на PBP. 

Караш и шосейно, и планинско колоездене? Имаш ли свой фаворит? 

НС: Обичам колоезденето като цяло, но първото ми е по-присърце. Обичам скоростта, смяната на пейзажа, различния терен, възможността да карам в група и да поддържаме разговор на всякакви теми. Така че шосейното колоездене е моят фаворит. 

Караш ли в града?

Карам и в града, най-малкото ми се налага да премина през половината град, за да изляза от него и да поема към желаната цел. Надявам се велосипедната инфраструктура в София, а и в останалите градове да се подобри, за да може да се качат повече хора на колела и да се намали трафика. Това би подобрило начина на живот на всеки гражданин, би подобрило значително въздуха, който дишаме и ще има повече усмихнати хора. 

Какво има в твоята раница, когато тръгваш на дълго каране? 

НС: Независимо дали тръгвам на дълго или не толкова продължително каране гледам да оптимизирам максимално багажа и нещата, които вземам със себе си. Като цяло само най-нужните неща. Малко храна, изотонични добавки, задължително – помпа и резервни вътрешни гуми. Дори на 1200км в чужбина се стремя да олекотя велосипеда си като добавям още малко дрехи и резервен екип. 

Как се подготвяш физически извън колоезденето? Как се храниш? 

НС: Много колоездачи в последно време са вегетарианци. Понеже спортът неминуемо води до здравословен начин на мислене и живот. Започваш да се грижиш повече за тялото си и това, което приемаш. Аз лично не съм се отказал и не смятам да се отказвам от месото. За мен то е важен източник на енергия, която след това имам възможността да преработя по най-добрия начин. Набавям си мазнини и белтъчини по традиционния начин, просто гледам всичко да е равномерно. Според мен е най-важно човек се храни правилно, да не преяжда и да яде качествена храна умерено без да тормози организма си като не му дава нужното или обратното – да преяжда. 

Избягвам само алкохола, тъй като не виждам смисъл от него. 

Учредител си на един от новите клубове в София – ВЕЛОСИТИ. Какви са целите ти чрез включването в това начинание? 

Идеята за Velocity се роди преди малко повече от година между няколко софийски колоездача поради нуждата от клуб, който да обедини по-сериозните велосипедисти в София и да им помогне в организацията на бреветни карания, като се подбират само най-добрите от желаещите да станат членове. Целта беше клубът ни да е за пример, а членовете на Velocity да вдъхновяват всеки софиянец с колело да постигне успехите им. За кратко време наши спонсори станаха няколко организации, за което сме им много благодарни. Постепенно клубът се разшири и в редиците ни има прекрасни колоездачи от цяла България, като се гордеем, че най-добрият МТВ колоездач до 18 години у нас и най-добрата колоездачка се състезават с нашия екип. Следващата ни цел е сформиране на шосеен отбор, който да се явява на състезания. 

А с времето обхватът на действие на клуба ни се разширява все повече и всички ние работим във всички насоки, подпомагащи колоезденето и развитието му у нас. През 2017г. ще организираме поне 2 състезания по колоездене. Работим по подобряване на велосипедната инфраструктура в столицата, заедно с други организации като даваме идеи и планове за нови велоалеи или ги критикуваме по техни проекти, които не са планирани правилно. Искаме да подадем ръка на всеки клуб и организация за благото на колоезденето. Velocity е едно прекрасно начинание с бъдеще. 

И за финал – какво ще пожелаеш на читателите на Velocafe.bg? 

НС: Пожелавам на читателите на Velocafe да стават все повече и да намират на страницата ви всичко, от което имат нужда. Дано сайтът ви бъде първото място, за което се сещат – от човека, който тепърва иска да си купи колело до професионалиста, търсещ информация за това как да стане по-добър. 

Velocafe.bg
Повече в Съвети
30 причини да караме велосипед – част 3

Независимо дали става дума за подобряване на формата Ви, здравето или баланса по банковата Ви сметка, или като екологичен избор,...

Затвори