Една мечта по-малко! До морето с колело!

Автор: Анастасия Червенякова

 

Чувал си от хората които тръгват до морето с колело, че най-страшно е, като вече не можеш да си седнеш на седалката от болка, че през нощите комарите и евентуалният дъжд те мъчат, че топлината през деня е непоносима и всъщност можеш да караш само рано сутрин и вечер. Когато някой разбере, че си направил това пътуване, основните въпроси са: За колко дни сте го взели?  От къде минахте?  Не ви ли блъсна нещо? Не ви ли е страх от колите…

Никой, който не го e изпитал, не ни попита: Какво е усещането на края?

Не можеш да обясниш чувството за непобедимост, което те поглъща след втория ден, когато взимаш големия баир рано сутринта и после имаш 12 километра спускане.

Всеки обед и вечер, сядайки в местната кръчма, няма по-щастливи и доволни хора, всеки таратор е специалитет, а мастиката е Божие творение. Насладата е още по-голяма, когато сервитьорката те познае от миналата година и разбираш, че си бил един от най-забележимите и запомнящи се клиенти и вероятно следващата година пак ще се видите. След сладките приказки в кръчмата вече мислиш за близкото незнайно бъдеще, когато трябва да търсиш къде да се спи и да се опъва палатка. Гледаш незабележимо за сервитьора да си скриеш четката и пастата за зъби в ръкава, за да успееш да си измиеш зъбите, все пак трима човека делите една палатка. И един съвет – ако някой от компанията е обядвал боб, сътвори 100 причини да спите в различни палатки. Коремът ти е толкова стегнат, че никоя от любимите ти манджи не може да те съблазни, а тялото ти крещи: „Искам само вода“. Много е важно да си създадеш ритуали, които ще направят пътуването ти наслада, а не мъчение. Първото нещо, коeто работи е „хапче за баир“. Видиш ли нанагорнище, първо му се заканваш, после взимаш вълшебното хапче и сам си вярваш, че не си скапан до безумие и можеш да го пребориш. Можеш естествено, това че сте група ти дава крила. Първият не се предава, защото води 5 човека след себе си, а ти като виждаш как друго човешко същество продължава да върти, като че ли се качва сега на колелото, те досрамява и си въртиш и ти.

10729068_10152444925457129_1813830472_n

Идва втората сутрин – да се събудиш и да приведеш тялото си във вертикална позиция е трудно постижима цел. Отваряш очи и виждаш, че миналата нощ сте избрали за място за спане прекрасна градинка в близост до голямо и бъкащо от насекоми блато. Багажът е събран за минутки и хващаш пътя с нова мисия: „Намери си място за миене на зъби“. След 2 села път бленуваната чешма е пред теб, а няколко добронамерени работника ти развалят кефа, като те предужреждават, че чешмата е от сонда и няма да ви навреди, само ако я използвате да си наплискате очите. След още 2 села раят е открит – голяма студена чешма на центъра на селото. Адонин носи сладоледи за всички, пие се сутрешното кафе, подкрепено с бисквитите на останалите, дояждат се буркани със сладко от смокини, тахан, мед и ядки. Всеки хапва с охота, хем инвестираш в сили за последния ден, хем дисагите постепенно олекват. Системата с дисагите се променя и развива, шалтето се слага по дължина на багажника, за по-добра аеродинамика. Избира  се пътя с баири и хубави гледки пред алтернативата – равен и скучен. Пътят до град Средец ни убива, повече баири, отколкото спускане, жегата ни изцежда силичките, групата се разделя на маниячета и айлячета. Първите карат като машини и се зареждат от това, колко бързи могат да са, вторите си разказват вицове и пробват водите от всички чешмички по пътя. По обяд стигаме града, за който вече се носят легенди за лошия паваж. Точно когато си най-уморен и съсипан трябва да караш много бавно по разбитите павета, които нямат край. Вятърът си отива, заедно със скоростта и в съзнанието ти се появява картинката откъде идва приказката „Върти се на шиш“. Мечтаната кръчма е пред теб, дълго време се изкарва под чешмата в опит за справяне със слънчасването. Важен приятелски съвет – не тръгвай на път през лятото без кърпа, колкото и нелепо да изглеждаш, това в последствие няма никакво значение нито за другите, нито за теб.

10744708_10152444928682129_1098555318_n

Приготовлението за пътуването е една от най-сладките и идилични части на цялото пътешествие. Седмица по-рано сърцето ти бие по-силно, правят се планове какъв багаж да се носи, купуват се багажници, заемат се дисаги,запасяват се високо-енергийни храни. Нощта преди началото напълно безполезно се избягват всякакви срещи и купони, така или иначе да се заспи навреме е мираж. Емоцията не може да се притъпи, нито да се скрие. Чувството, когато си товариш багажа на буса и близките ти те изпращат е сравнимо единствено със заминаването на момчетата в казармата. Гаджетата са приготвили енергийни саламчета за всички, личи си, че са правени с много любов. Всички ти се радват, прегръщат и желаят безаварийно каране.

Група сме – няма страх от колите или че ще останем без вода и храна, или от това, че няма да си намерим сухо и тихо местенце, на което да поспим малко. Група сме – всеки помага за нещо, един има GPS, друг е основният снабдител на болкоуспокояващи мехлеми и тестерчета със слънцезащитно масло; трети носи всички джаджи, които са ни нужни, ако колелото се предаде технически. Имаме си нужда и от лидер, а още повече от скрит лидер, трябва ни и една черна овца, която все да е виновна и да сплотява колектива. Черната овца трябва да е достатъчно умна, че да не се засяга и да приема ролята си с радост. Трябва и поне един новак в групата, който да закриляш и на който да помагаш, с носталгия да си спомниш какво е било първият път, когато си направил пътешествието на лятото. Суетата отдавна е изчезнала, никой не мисли за снимки, нито е помъкнал тежки професионални апарати, по-важно е да имаш достатъчно батерия в MP3-ката. Минавайки покрай селата в късен следобед, това което предизвиква усмивка и детска радост е да си купим торба с боровинки, да се преборим с местните дечица за място на беседката на центъра и да ядем с шепи, докато не ни посинеят зъбите и не станем нелепа гледка. Всяка чешма на пътя може безапелационно да се състезава по важност в сърцата ни с най-лъскавия 5-звезден басейн, а 4-метровото водопадче, на което се натъкваме на обяд, е по-красиво и бленувано дори от Ниагара.

Още ли се чудиш с какво да се предизвикаш другото лято?

10748969_10152444927442129_1056624582_n

Velocafe.bg
Повече в Любопитно
Уникално видео – щраус гони колоездачи

С това видео определено ще се забавлявате много. Действието се развива в Южна Африка, където местни колоездачи тренират при скорост...

Затвори