Разказ и снимки за CG fun camp 2015

Автор: Иво Милев

Седрик Грасия е един от най-емблематичните карачи в планинското колоездене за всички времена. Смесицата между нечовешко каране на колело и лайфстайл на рок звезда му дават голяма слава и той става идол за много хора, които са започнали да карат колело от по-отдавна. Помня като бях по-малък как гледахме байк филми с негово участие и се учихме от филмите. Филми като Earthed 5 и New World Disorder 8 (толкова много пъти гледах този филм, че бях научил текста на песента от сегмента му, нищо че беше на френски език) веднага ми изскачат в главата.

Седрик по трасетата на Боровец. Снимка: Тодор Тодоров

Седрик по трасетата на Боровец. Снимка: Тодор Тодоров

Един ден получавам съобщение от Джорди Баго по Фейсбук, който гласеше „Как е, искате ли с Добри (Добромир Добрев от Bike-Ventures) да организирате тренировачен лагер със Седрик Грасия”? След много кратък разговор и двамата решихме, че това е възможност, която не си заслужава да се пропусне и започнахме с организацията. След много разговори с Боровец, спонсори, участници в лагера и какво ли още не, бяхме изключително доволни, когато най-накрая посрещнахме Джорди и Седрик.

Седрик се запознава с част от участниците в лагера. Снимка: Тодор Тодоров

Седрик се запознава с част от участниците в лагера. Снимка: Тодор Тодоров

Програмата беше пълна за целия им престой от четвъртък до понеделник вечер и нямахме търпение да започнем. Първото нещо в програмата, което искахме да направим беше да заснемем видео клип по Витошките пътеки. Предната година бяхме снимали с Джорди по трасето от Голи връх надолу и за тази година решихме да разнообразим и започнахме снимането по новото трасе от другата страна на Голи Връх. На помощ бяха дошли момчетата от Beardfrost Productions с цялата си техника и опит, включително и камера Sony, снимаща с 250 кадъра в секунда. Тогава за първи път видяхме разликата в нивото на каране. Седрик за първи път караше по това трасе, но разцепваше все едно той го е строил. Друго голямо впечатление, което ми направи, беше и професионализмът му при снимане. Съвсем друго е преживяването като си на снимачната площадка и може да видиш целия труд положен в двуминутен клип, вместо директно да го видиш обработено на монитора. След 5-6 часа снимане отдохме на обяд и към хотела.

За вечерта искахме да дадем възможност на всеки, който иска да се запознае с него да може да го направи. С Иван от магазин Industrial-bg (линк към фб страницата му) организирахме среща пред магазина му, където всеки можеше да дойде, да получи автограф и да зададе каквито иска въпроси към Седрик. Малко закъсняхме (за което се извиняваме), но пристигнахме при тълпа от 30-40 души, всички дошли да стиснат ръката и да получат автограф от легендата. Всичко мина много добре, като накрая се получи нещо като живо Q&A. Седрик отговаряше на въпросите на всички с желание. Какви ли не неща чухме, от съвети за каране до глупостите на Джош Брайсленд (съотборник на Седрик, който спечели Световната купа миналата година). Към 11:30 седнахме да вечеряме и после по баровете до 7 сутринта! Какво се е случило из софийските заведения ще си остане между нас, не че помним абсолютно всичко.

Обща снимка с част от хората дошли за автограф четвъртък вечер; снимка: Магазин Industrial

Обща снимка с част от хората дошли за автограф четвъртък вечер; снимка: Магазин Industrial

Планът беше да станем петък сутрин и да заминем за Боровец по обяд, за да покараме малко. Добре де, станахме петък следобед и стигнахме Боровец привечер. Време имаше само 1-2 пускания да се направят и докато Седрик легна в хотела да почива със сандвич subway, Джорди събра сили да се качи нагоре да огледа терена. За уикенда бяхме викнали моят приятел Марин Кафеджийски да снима видео за кемпа и решихме, че сега би било перфектното време и малко снимки да направим. Интересно е да се снима с карачи, които са правили много фотосесии. Те винаги имат свое виждане за нещата и когато фотографът е добър, могат да се получат много добри снимки.

Джорди на вираж; снимка: Марин Кафеджйиски

Джорди на вираж; снимка: Марин Кафеджйиски

Събота сутрин ни зарадва с добро време и към 9:15 започнаха да се събират записалите се за лагера на финалната зона на байк парка. Това, което много ни зарадва като организатори беше мултинационалният състав на участниците. Освен българи имаше румънци, французи, гърци и руснаци.

Седрик обяснява как се завива. Снимка: Тодор Тодоров

Седрик обяснява как се завива. Снимка: Тодор Тодоров

След като разпределихме групите беше време и да започне кемпа. Това включваше настройване на колелата с помощта на Джорди и каране на конуси под надзора на Седрик. Основните неща, върху които се спираха беше налягането в гумите, настройките на амортисьорите и разположението на спирачките и командите върху кормилото. Може да не звучи като кой знае какво, но и най-малките промени се усещат и могат да ти подобрят карането. След като всички колела бяха настроени и всеки е показал какво може на конусите, се качихме нагоре за един бърз рън загрявка.

Джорди проверява амотисиорите на участник. Снимка: Тодор Тодоров

Джорди проверява амотисиорите на участник. Снимка: Тодор Тодоров

Вече на второто спускане спирахме на отделни елементи от трасето. Първо Седрик обясни как трябва да се минава, след което с Джорди показаха обясненото. След тях групата един по един беше пусната, така че Седрик да може да види как минават и да им даде съвети при нужда. По този модел се спуснахме по трасето „Роки” като първо спряхме на първите виражи, последвани от отсечка с много корени и по-надолу накрая на серията със скокове.

Седрик дърпа колелото максимално високи за пивече стил точки! Снимка: Тодор Тодоров

Седрик дърпа колелото максимално високи за повече стил точки! Снимка: Тодор Тодоров

След обяд лагерът премина към друга форма. Вече не се спираше на отделни отсечки, а просто се караше като се редуваха кой да кара зад Седрик и Джорди. Така всеки участник имаше възможноста да види как би могло да се кара по трасето и избора на линия на двамата чужденци. 

„Аз много се кефя, кога иначе ще имам възможност да карам със Седрик Грасия” – Стиви Гатев от отбора на Go Ride Kona. Снимка: Тодор Тодоров

„Аз много се кефя, кога иначе ще имам възможност да карам със Седрик Грасия” – Стиви Гатев от отбора на Go Ride Kona. Снимка: Тодор Тодоров

Кемпа приключи към 4-5 и след няколко часа почивка беше време партито да започне. За вечерта нашите приятели и спонсори на събитието TrueRiders и Bikeporn бяха приготвили скара и пиене в бар ОТР. Отново няма да споделям как е протекло, ама и да искам не мога. За съжаление по-рано през деня се пребих и реших по-рано да си легна с надеждата да съм ОК за каране на следващия ден. Уви, не бях.

9

Стил. Снимка: Тодор Тодоров

Вторият ден на лагера протече както предния и всички бяха доволни. Много добро настроение ми даде позитивната енергия на всички записани и фактът, че всички бяха много доволни от лагера и цялостното преживяване.

Имаше и падания. Снимка: Тодор Тодоров

Имаше и падания. Снимка: Тодор Тодоров

Седрик показва линиите си през корените. Снимка: Тодор Тодоров

Седрик показва линиите си през корените. Снимка: Тодор Тодоров

Всеки, който е организирал каквото и да е знае, че винаги може да има промяна в плана. Една такава промяна при нас беше внезапно заминаване към морето вместо да останем неделя вечер в Боровец. Групата ни се раздели на две, едните бяхме към София, другите със Седрик и Джорди заминаха към Черноморието за едно последно парти.

В понеделника отлетяха доволни от престоя си в България. Благодарности към екипа от Bike-Ventures и на Седрик и Джорди за уникалното преживяване през петте дни, които бяха тук. Нямаме търпение някой ден да ги видим пак!

Velocafe.bg
Повече в Съвети
30 причини да караме велосипед – част 3

Независимо дали става дума за подобряване на формата Ви, здравето или баланса по банковата Ви сметка, или като екологичен избор,...

Затвори