Бургас и морето. На две колела.

В понеделник от ВелоБургас обявиха пускането на абонаментни карти за нововъведената система за отдаване на велосипеди под наем на територията на град Бургас, с което най-големия град на южното Черноморие направи поредната крачка напред в своята велоеволюция. Нашият приятел и в свободното си време кореспондент на Велокафе – КонникътБезГлава, сподели с нас няколко впечатления от първо лице от ВелоБургас и алеите в морския град.

Софиянци често обичат да си представят Бургас като града на трите ленти, индустриалните зони, Оемвито и Макдоналдса на път за Градина и т.н. и като че ли гледат на него с леко пренебрежение, но освен че е доста красив град, Бургас спечели приза „Най-добър град за живеене“ за 2012 година, като изпревари София по доста показатели. За моя много приятна изненада, Бургас се оказа доста по-напред от София и в развитието на колоезденето като масов спорт за всички в града.

В един чудесен ден в разгара на лято 2013, с леко натежала глава от партито на Арапя предната вечер и с 1 час време за убиване, аз се озовах на гарата в Бургас, която като изключим красивата стара сграда, като цяло е доста неприветливо място. И в този момент за пръв път видях една от 12-те станции с колела под наем на ВелоБургас, разположена на перфектно място и даваща възможност за бързо бягство от малката претъпкана градинка пред гарата. На станцията чака мил чичо с голям смартфон в ръка, който обяснява приветливо и изчерпателно условията за ползване на велосипедите. На станцията има 8 колела, но ми обяснява, че в момента 4 от тях са със спукани гуми, а на едно преди малко му била паднала веригата и не ще да ми го дава, че да не ме остави насред пътя. Явно подръжката на велосипедите все още е проблем за ВелоБургас, но все пак услугата е нова и капацитетът на велосипедите не се използва до край, така че извадените от строй колела не са проблем. Съветва ме да взема едно от двете колела със седалка за возене на дете и да го сменя на най-близката станция – морското казино в морската градина. Колелата на ВелоБургас са Cross Courier, брандирани приятно и разпознаваемо и оборудвани с кош отпред и задължителния звънец. От ВелоБургас са заложили на велосипеди на български производител, а не на евтиното китайско производство, точно както трябва да се случи. Цените ми се струват доста ниски – първият половин час не се таксува, от първия до четвъртия час се плаща по 1 лв./час, а след четвъртия час наемът се заплаща по 2 лв./час (каква е логиката за по-дълго ползване цената да се увеличава, вместо да е обратното – е блъсках си главата, но до ден днешен не мога да си го обясня). Подписвам набързо в два екземпляра договор за наем, като отговарям за велосипеда с данните от личната си карта и подписа си, а чичото пуска велосипеда на приложението на смартфона си, което всички служители на 12-те станции в системата използват. Тръгвам към морската градина, а отвреме навреме някоя майка ме поглежда с притеснен поглед, вероятно чудейки се къде ли е изпаднало хлапето, което се е возило на седалката зад гърба ми. Намирам лесно станцията в морската градина и сменям велосипеда, а момичето, което работи на тази станция, отново е доста отзивчиво. Поемам към центъра и съвсем случайно хващам велоалеята. В Бургас в момента има 10 километра велоалеи, като по план трябва да се изградят още 30 километра. Велоалеите са доста широки, маркирани добре и навътре в тротоара, така че да запазват безопасността и на велосипедистите, и на пешеходците, а настилката е хубав ситен асфалт. Точно както трябва да бъде. Не мога да не направя паралел със София, където от 23 километра велоалеи, най-важните са проектирани очевидно от хора, които не са карали колело през живота си, тъй като да направиш велоалея от плочки с фуги, вместо асфалт, си е пословична глупост – велоалеята на Канала например е не само грозна и неудобна, а и опасна, и също така се ползва от велосипедисти, майки с колички, пинчери и всякакви други форми на живот. На велоалеята в Бургас се разминах единствено с велосипеди, просто защото навсякъде имаше и достатъчно тротоар за пешеходците. Един минус на колелата е липсата на заключващи устройства – за да съм сигурен, че ще се прибера на станцията отново с колело, не мога да го изпускам от поглед и оставям, което малко ме ограничава. За един час обикалям центъра на Бургас два пъти, хапвам най-гадния сандвич със стар кашкавал-пане и гранясали картофи, спускам се на спринт между пешеходците и батките по главната, че закъснявам, и връщам велосипеда на чичото на гарата, въпреки че мога да го оставя на която и да е от станциите. За 1 час с велосипед под наем виждам в Бургас много повече отколкото един турист на собствен ход би могъл, както и оставям повече пари в Бургас, купувайки няколко сувенира от главната и една гофрета с шоколад за след гадния сандвич.

Системата с велосипеди под наем в Бургас има трески за дялане, приложението за таксуване е малко тромаво, а поддръжката на велосипедите трябва да е по-безупречна. Тези недостатъци обаче са напълно пренебрежими предвдид постигнатото дотук. Най-якото е, че за следващите 30 километра планирани алеи, кметът на Бургас е обещал обществено обсъждане и е помолил самите бургазлии да определят къде има най-голяма нужда от велоалеи. Точно както трябва да бъде. Моята оценка към кмета: „Отличен 6, лек! Продължавай в същия дух.“

КонникътБезГлава за Velocafe.bg

Velocafe.bg
Повече в Любопитно
funny-ostrich
Уникално видео – щраус гони колоездачи

С това видео определено ще се забавлявате много. Действието се развива в Южна Африка, където местни колоездачи тренират при скорост...

Затвори